Чифт гривни на Мария Антоанета донесоха € 7 млн.
Две гривни с диаманти, принадлежали на Мария Антоанета, бяха продадени на аукцион в Женева в сряда за 7,4 млн. швейцарски франка (малко над 7 млн евро). Прогнозната цена е била на половина. Двата накита съдържат 6 големи и още 96 по-малки диаманти, плюс още по 4 в закопчалките.
В историята е добре документирано, че когато започва революцията, последната кралица на Франция е съумяла да избави колекцията си от скъпоценности. Диамантените гривни, продадени от „ Кристис “, са таман от тази сбирка, съхранявана от кралските потомци повече от 200 години. Кралският им генезис е неоспорим; не единствено насредствената линия е непрекъсната и проследима от 1776 година нататък, само че и гривните са показани в две известни исторически картини, акцентира Франсоа Кюриел, ръководител на „ Кристис “ за Европа.
Придобиването на бижутата
През 1776 година 21-годишната Мария Антоанета е кралица от 2 години с намерение да се любува на живота си и да цари с елегантност и жанр. Тя има особена уязвимост към красиви бижута – изключително диаманти. Майка й, австрийската императрица Мария Тереза, притеснена от постоянните отчети на австрийския дипломат граф Мерси-Аржанто в Париж за живота във френския двор, постоянно хокала в писмата си дъщеля си за нейните екстравагантни разноски.
На 2 септември 1776 година императрица Мария Тереза пише на Мария Антоанета: „ Получих новини от Париж, че преди малко сте направили покупка на гривни за 250 000 ливри и в този смисъл сте разстроили финансите си. “
Сумата е голяма, дори за кралица. Още повече, младата Мария Антоанета е получила голямо количество бижута като сватбени дарове. По-рано същата година тя не съумяла да устои на гръмък чифт обеци с огромни диаманти на цена около 500 000 ливри. Кралицата свалила сумата на 348 000 ливри, с желание да я изплаща през идващите 4 години. За да заплати първата вноска за гривните, продала някои от личните си диаманти на доста ниска цена.
От счетоводните сметки на Луи XVI знаем, че в края на 1776 година той поема изплащането и на обеците и на гривните, което му отнело шест години.
Спасяването на скъпоценностите
През 1790 година след експлоадирането на революцията Мерси-Аржанто се мести в Брюксел. На 11 януари 1791 г. той получава от Мария Антоанета – тогава към този момент затворничка в двореца Тюйлери – писмо, в което му съобщава, че ще му изпрати за предпазване дървен сандък. Контрабандното изнасяне от Франция е рисково начинание по това време, само че при започване на март сандъкът най-сетне идва.
На 16 октомври 1793 година Мария Антоанета е гилотинирана. През февруари 1794 година австрийският император Франц II подрежда сандъкът да бъде отворен в Брюксел и да се направи инвентаризация, преди да бъде изпратен във Виена: под слоеве подложки за заряд, в сандъка се оказват най-ценните бижута на починалата кралица на Франция.
В подробния инвентарен лист, подписан от граф Мерси-Аржанто, който в този момент се съхранява в Австрийския народен списък, са вписани: „ Елемент №6 – Чифт гривни, с по три огромни диаманта в средата, и по 48 по-малки в три реда, и две шноли с по 4 диаманта, които служат като клипси “
Наследниците
Съдържанието на дървения сандък е изпратено в императорската хазна във Виена, където е съхранявано за законния му притежател – оживялата щерка и единствен правоприемник на Мария Антоанета, мадам Роял, херцогиня на Ангулем (1778–1851). Тя получава тези бижута през януари 1796 година при идването си в Австрия.
Мадам Роял умира бездетна. В завещанието си от 1 юли 1851 година разделя цялата сбирка, включително бижутата на Мария Антоанета, на три равни партиди, които завещава на тримата си племенници: граф Шамбор, графиня Шамбор и херцогинята на Парма. В разказа на наследството ѝ 1852 година общата планирана стойност на бижутата е 430 930 флорина.
Впоследствие двете гривни са споменати в наследството на херцогинята на Парма от декември 1860 година измежду бижутата, завещани на сина й, херцог Робърт Пармски (1848–1907), цитирайки произхода им от Мария Антоанета. В неговото наследство от 1907 година е и първата фотография на диамантените гривни.
В историята е добре документирано, че когато започва революцията, последната кралица на Франция е съумяла да избави колекцията си от скъпоценности. Диамантените гривни, продадени от „ Кристис “, са таман от тази сбирка, съхранявана от кралските потомци повече от 200 години. Кралският им генезис е неоспорим; не единствено насредствената линия е непрекъсната и проследима от 1776 година нататък, само че и гривните са показани в две известни исторически картини, акцентира Франсоа Кюриел, ръководител на „ Кристис “ за Европа.
Придобиването на бижутата
През 1776 година 21-годишната Мария Антоанета е кралица от 2 години с намерение да се любува на живота си и да цари с елегантност и жанр. Тя има особена уязвимост към красиви бижута – изключително диаманти. Майка й, австрийската императрица Мария Тереза, притеснена от постоянните отчети на австрийския дипломат граф Мерси-Аржанто в Париж за живота във френския двор, постоянно хокала в писмата си дъщеля си за нейните екстравагантни разноски.
На 2 септември 1776 година императрица Мария Тереза пише на Мария Антоанета: „ Получих новини от Париж, че преди малко сте направили покупка на гривни за 250 000 ливри и в този смисъл сте разстроили финансите си. “
Сумата е голяма, дори за кралица. Още повече, младата Мария Антоанета е получила голямо количество бижута като сватбени дарове. По-рано същата година тя не съумяла да устои на гръмък чифт обеци с огромни диаманти на цена около 500 000 ливри. Кралицата свалила сумата на 348 000 ливри, с желание да я изплаща през идващите 4 години. За да заплати първата вноска за гривните, продала някои от личните си диаманти на доста ниска цена.
От счетоводните сметки на Луи XVI знаем, че в края на 1776 година той поема изплащането и на обеците и на гривните, което му отнело шест години.
Спасяването на скъпоценностите
През 1790 година след експлоадирането на революцията Мерси-Аржанто се мести в Брюксел. На 11 януари 1791 г. той получава от Мария Антоанета – тогава към този момент затворничка в двореца Тюйлери – писмо, в което му съобщава, че ще му изпрати за предпазване дървен сандък. Контрабандното изнасяне от Франция е рисково начинание по това време, само че при започване на март сандъкът най-сетне идва.
На 16 октомври 1793 година Мария Антоанета е гилотинирана. През февруари 1794 година австрийският император Франц II подрежда сандъкът да бъде отворен в Брюксел и да се направи инвентаризация, преди да бъде изпратен във Виена: под слоеве подложки за заряд, в сандъка се оказват най-ценните бижута на починалата кралица на Франция.
В подробния инвентарен лист, подписан от граф Мерси-Аржанто, който в този момент се съхранява в Австрийския народен списък, са вписани: „ Елемент №6 – Чифт гривни, с по три огромни диаманта в средата, и по 48 по-малки в три реда, и две шноли с по 4 диаманта, които служат като клипси “
Наследниците
Съдържанието на дървения сандък е изпратено в императорската хазна във Виена, където е съхранявано за законния му притежател – оживялата щерка и единствен правоприемник на Мария Антоанета, мадам Роял, херцогиня на Ангулем (1778–1851). Тя получава тези бижута през януари 1796 година при идването си в Австрия.
Мадам Роял умира бездетна. В завещанието си от 1 юли 1851 година разделя цялата сбирка, включително бижутата на Мария Антоанета, на три равни партиди, които завещава на тримата си племенници: граф Шамбор, графиня Шамбор и херцогинята на Парма. В разказа на наследството ѝ 1852 година общата планирана стойност на бижутата е 430 930 флорина.
Впоследствие двете гривни са споменати в наследството на херцогинята на Парма от декември 1860 година измежду бижутата, завещани на сина й, херцог Робърт Пармски (1848–1907), цитирайки произхода им от Мария Антоанета. В неговото наследство от 1907 година е и първата фотография на диамантените гривни.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ